Феритни магнити, понякога наричани керамика поради техния производствен процес, са най-евтиният вид материал с постоянен магнит. Материалът стана достъпен в търговската мрежа в средата на 50-те години на миналия век и оттогава намери своето място в безброй приложения, включително извити магнити за електрически двигатели, магнитни патронници и магнитни инструменти. Суровината за тези магнити е железен оксид, смесен със стронций или барий и смлян на фин прах. След това прахът се смесва с керамично свързващо вещество, за да се получат магнити чрез техники на компресия или екструзия, последвани от процес на синтероване. Естеството на производствения процес води до продукти, които често съдържат дефекти като пукнатини, кухини, стърготини и т.н. За щастие, тези дефекти рядко засягат работата на магнита.

За да се подобри работата на феритните магнити, феритното съединение може да бъде повлияно от магнитно поле по време на процеса на пресоване. Това отклонение предизвиква предпочитана ориентация на намагнитване в магнита, което значително влошава работата му във всяка друга ориентация. Следователно феритните магнити се предлагат както в насочени (анизотропни), така и в ненасочени (изотропни) степени. Поради по-ниските си магнитни свойства, изотропните степени на ферит обикновено се използват, когато са необходими сложни модели на намагнитване и отклонението в процеса би било непосилно скъпо.

Феритните магнити са склонни към размагнитване, когато са изложени на екстремни температури, те са най-малко термично стабилни от всички магнитни семейства, но могат да се използват в среда до 300°C (570°F). Някои степени имат по-добра устойчивост на висока и ниска температура, но има няколко фактора, които ще определят работата на неодимовия магнит. Магнитните геометрии, използващи задни плочи, яремове или структури на обратния път, ще реагират по-добре на температурните промени. Както при повечето керамични изделия, феритните магнити не трябва да се нагряват или охлаждат повече от 100°C на час.

Феритните магнити са много устойчиви на корозия и могат да се нанасят покрития по естетически причини или за намаляване на финия феритен прах, свързан с феритните магнити.

Материалът на феритния магнит е много твърд и чуплив, а средната твърдост на материала по Моос е 7, което не е подходящо за традиционните машинни инструменти и режещи инструменти. Диамантените инструменти и някои абразиви са конвенционалните методи за направата на тази магнитна сплав. Повечето магнитни материали се обработват в немагнитизирано състояние. След като операциите по изработка и почистване приключат, магнитите се магнетизират до насищане.

Феритните магнити са сравнително лесни за магнетизиране, изисквайки само разумно магнетизиращо поле. Те често се използват с компоненти от мека стомана, като корпуси на двигатели или задни плочи, и често е необходимо да се магнетизира феритен магнит, монтиран върху/в този компонент.

Феритните магнити са по своята същност крехки и са особено склонни към напукване, когато приложението включва удар или огъване. Както всички магнитни материали, феритите не трябва да се използват като структурни елементи в дизайните.

Феритните магнити се правят чрез калциниране на смес от железен оксид и стронциев карбонат, за да се образуват метални оксиди. Многоетапна операция на смилане намалява калцинирания материал до малък размер на частиците. Уплътнява се във форма по един от двата метода. прах. При първия метод праховете се пресоват на сухо, за да се образуват изотропни магнити с по-слаби магнитни свойства, но по-добри толеранси на размерите. Обикновено сухо пресованите магнити не изискват фино смилане. При втория метод прахът се смесва с вода, за да се образува каша. В присъствието на магнитно поле суспензията се уплътнява във формата. Приложеното магнитно поле създава анизотропен магнит, който показва отлични магнитни свойства, но обикновено изисква окончателно шлайфане.

Уплътнената част, която е близка до готовата геометрия, се синтерова при висока температура, за да се постигне окончателно сливане на отделните частици, а окончателното оформяне се постига с диамантени абразиви. Обикновено полюсните повърхности на феритните магнити се шлайфат и останалите повърхности се заемат"като синтерован"допустими отклонения и физически свойства.